Това се случи в лето господне 2008-о, у дата 16-ти девети месец.
Надявам се, че разказа в картинки ще припомни хубавите спомени на тези, които са посещавали мястото, а тези които не са ще накара да го направят. Наистина си заслужава! Аз го посетих за първи път. Въпреки, че е близо до Пловдив и от няколко години се каня. А и един от най-добрите ми приятели има къща в това село. Сега обаче не беше там и се наложи често да ползвам жокера "помощ от приятел", за да ме опъти. Тук няма снимки, защото се опитвах да намеря пътя и не ми беше до снимане. Да, ама нещо не се получи. Та звъня на моя човек и разпитвам откъде да мина. Човека вика: -Мини през центъра и хващай нагоре! - Бе какъв център, тука няма център - само черни пътища, камиони, багери и огромни ями. Нещо копаят. Всичко е разкопано, няма и път. Стигнах до някаква дъска, на която пише „За София” и сочи към една черна камениста улица. По нея минават разни големи тирове. ( Е гати, незнаех, че съвременните тирове могат да минават по такива терени и то с ремаркета – това е достойно за офроуд. Имам си бегла представа от цените на резервните части и хич не завиждам на собствениците им)
- Абе не е вярно - вика моя човек от другата страна на мобилната слушалка. Къде си се натресъл, центъра е целия асфалтиран.
– Ъ? Ебаси! Ама в тва село няма асфалт бе!
- Абе ей, ти сигурен ли си че си в село Старосел? -???
- Миии, така пишеше на табелата.
– Хмм... Ми незнам приятелю, немога да ти помогна от тук. Питай някой!
Бе то хубаво, ама тука жива душа не се мярка. Намирам един старец да куцука по „пътя”. И питам. За мой „късмет” се оказва полу глух и на въпроса – „Къде се намира Гробницата?” ме изпрати директно в гробищата. Сега се чудя – може и да си беше наред човека, ама като ме видя с тоя мотор и екипиран като за война може и да си помисли, че нацистите отново пристигат и се готвят да нападнат Полша. За късмет попаднах на друг старец и той ме опъти. Древния комплекс се намира на няколко километра от селото. Подминавам асфалтирания паркинг и стъпвам на земния, който е доста разкалян от дъжда - по скоро омекал. Състои се предимно от пясък. Ми то хубаво, ама сега как да си подпра „коня”. И решавам - гаааас, след мене хвърчи пясък и пръст, а аз се паркирам директно пред касата на комплекса. На половин метър от смаяния поглед на жената вътре. Още преди да съм свалил каската започвам да ломотя и да разпитвам. А тя все така учудено ми отговаря, че:
- Ми да, може да оставиш мотора тук. И нали съм си нахален оставям го, така че почти препречва касата. И без това хората не са се изтрепали да идват – само аз съм. По-късно разбрах причината. Оказва се, че не само аз съм тарикат, жената ми таксува вход, въпреки че комплекса е затворен за ремонт и любезно ми разказва за него. Връчва ми билетче и ми казва да го пазя за входа към гробницата. Комплекса е разделен на 2. В долната част има открити старинни колни и предмети от военния бит, а горе и на около километар по патя се намира хълма със светилището и гробницата. Но стига съм писал, че ви омръзна да четете. Сменям жанра на разказ в картинки.
Майтап бе, има още за четене!
Ето ги и колоните на храма, били са срутени от времето, но са събрани от археолозите в оригиналния им вид.
Малко история!
Предмети открити в храма!
Светилището отвън
Я, зиненада!
Бре... Оглеждам се, подозрително. Имам усещането, че братската съвецка армия си е устроила гарнизонче в околността. Изглежда пусто! Но въпреки това оставам нащрек и продължавам да снимам интересната находка. Няколко тона недвижимо имущество със собствен чар. Тук експедицията на доктор Китов е държала инвентара си.
Непукист, седи си в храсталака на препек.
Безразличен поглед на ветеран от войните.
И от неговата гледна точка
Красиво е!
На километър вдясно се намира Пейчова могила с гробницата. След малко сме там!
Оставям спътника си да си почине, на шарена сянка до паркинга. Нагоре не се минавало, има бариера.
Всъщност след 100 крачки размислих. То бива бива туризъм ама жегата и умората си казаха думата. Аз да не съм коза?! Айде де. Забранено било, няква бариера ще ми се опре - за пореден път се радвам, че карам ендуро.
Хълма със светилището. Доколкото разбрах, тук е бил положен разчленения труп на представител на тракийската аристокрация и последовател на Орфей. Странен начин за отдаване на поклон към мъртвите. Насичат те на 3 като мертек и те разхвърлят по поляната. Пък може и да не е точно уважение – шефа си е шеф докато пукне. После можеш да му го върнеш за всички неплатени надници осигуровки, прецакани отпуски и лошо отношение. Светилището е използвано и за жертвоприношения. Заколвали жертвеното животно в най-високата точка и после жретците внимателно наблюдавайки стчащата се кръв, предсказвали бъдещето на владетеля и на неговия народ.
Боже каква гледка!
Няколко снимки за спомен!
Аман от противни туристи. Пък тоя е особено противен, щото е и моторист.
- Ама кво прави бе? Що търчи така напред назад по хълма?
– Снима се бе, виж сложил си е апарата на статив и сам се снима. Ето сега го наглася и тича нагоре. Навремето имаше едно детско предаване по БНТ, как беше... ааа да „Бързи, смели, сръчни”
- Бее, всеки луд с номера си!
Виж го, как идиотски се хили - ще кажеш че е влязъл в женската баня!
Офф изморих се! След малко пак. Гледката наистина е неописуема. Уцелих ясен и слунчев ден, с переста облачност, вече беше към 16:00. Светлината не падаше вертикално и момента беше идеален за снимки. Немога да се нарадвам, снимам като невидял. А въздуха е страхотен! – „Дишай с пълни гърди сега ти е паднало!”
Ъъъъ, това беше един от гласовете в главата ми. Странно, този отдавна не го бях чувал!
Я виж ти, още един ветеран се е скрил в шубрака.
Входа на гробницата!
А? Ама..? „Затворено за ремон! Вход забранен!”
Има каса но е затворена.
- И аз сега на кой да си дам билетчето? (Това е момента, в който лирическия герой осъзнава как се е метнал като си е платил на любезната госпожа в началото на комплекса) Всъщност изобщо не ми пука за това, само дето немога да разгледам гробницата. Нищо, така пак ще имам повод да дойда. Пък и гледката е невероятна, ще обиколя могилата и ще поснимам.
Тук започва „крепидата” впечатляваща ограда с дължина 241 метра и запазена височина до 3 метра.
„Храмът с размерите си, планово и пространствено решение е най-величественият в тракийските земи. В него е погребан божествен владетел, може би самият Ситалк. Внушителното съоръжение, за което са употребени над 4000 големи дялани блокове е по силите само на могъщ, велик и влиятелен цар.” Жената на входа ми разказа ,че са пренасяли каменните блокове тук от 100 километра.
„На 30-тина метра западно от свещеното място е иззидано съоръжение с елипсовидна основа. Отвътре то е измазано с качествен водоустойчив хоросан и е с вместимост 6 тона.. " Хоросана наистина е доста добре запазен.
"Във вътрешността са намери парчета от съдове за пиене, чаши и кани. Както и цедилка. Тракийското вино е било гъсто и непочистено от семки и гроздови зърна, затова е трябвало да се прецежда. Този факт навежда на мисълта, че това е винарна. Релегиозните церемонии и извършваните в храма орфически мистерии са свързани с пиене на вино. Всеки погребален ритуал се съпровождал с тридневни тържества, които също не минавали без употреба на свещенната течност. Тези обстоятелства и това, че районат се е славел и се слави с хилядите декари първокласни лозя, потвърждават хипотезата, че храмът на Ситалк и околните скални светилища могат да се отъждествяват с древното светилище на Дионис. Което историци и археолози търсят безуспешно повече от 150 години."
Автор: д-р Г.Китов
Изглед зад гробницата.
Мястото е страхотно. Наоколо сякаш витае мистичното. Не вярвам в подобни неща попринцип, но сякаш горе имаше някаква тайнствена сила. Почувствах се странно.
Осъзнаваш, че съвременната цивилизация не е нищо особено и си една малка прашина от пясъка на плажа. Някъде сред милиони други прашинки, донесени от морето на миналото, като спомен за отлетели времена. Най-малкото минава ти през ума, че топлата вода отдавна е открита. Особено докато седиш пред огромната 5 тонна плъзгаща се каменна врата. С изсечени от камък гравюри, имитация на метални планки с нитове. Хората са познавали крепежните изделия още преди 2600 години. :o Така че, не гледайте на новата си алуминиева дограма с такова възхищение – нищо ново под слънцето. А и каменната е доста по-здрава. :lol: Май ме понапече слънцето, та реших да поемам наобратно по живописния път.
Паметта на апарата свърши, щракнал бях 340 снимки, а имаше още доста за снимане. (Все се заричам да си купя по-голяма карта).
Няколко снимки с верния другар!
- Я виж! Пак тоя шантавия, търчи напред-назад по пътя.
Ха виж го! Тоя път май не успя. Беше се засилил, но апарата щракна по-рано.
- Лелеее, чу ли го какво каза? Тая псувня не бях я чувал.
- Бе и ти да търчиш по баира с тва дебело яке в 30 градуса жега и ще се научиш да благославяш!
На връщане по пътя към селото има чудесен хотелски комплекс на Винпрома с винарна. Мноого битова и готина обстановка. Спрях да разгледам. На големия паркинг нямаше пукнато место. Беше пълно с чужденци и бизнесмени в почивка. Ако обичате хубавото вино, почивката сред природата или голфа, тук е вашето кътче! Аз лично предпочитам първите две. Има и басеин.
На връщане взех, че открих така наречения център на селото. Асфалт нямаше, но имаше гигантски дупки в земята, големи багери, самосфали и фадроми. Питах едни строители, накъде да карам за Пловдив и те викат ми направо. Гледам направо, апокалиптична картина. Нещо като трасетата по които се вихри Травис Пастрана, но неговите изглеждат по-безопасни. А там няма и толкова багери, бетонни тръби, траверси и големи макари с кабели. Тръгвам аз, и се набълбуквам в една яка кал, днес ми върви да затъвам. Ама нали съм тиква, назад трудно - давай напред. Излязох от калта и тъкмо се изправям на мотора, включвам втора и Дупкаааааа... Спирам на 30 см от ямата, а отдолу се подава една жълта каска и едно същество ме гледа ококорено като кенгуру със запек. (не съм ходил в Австралия, но аналогията мис е струва подходяща). Успява да каже само Ъ.а? Аааааааааааааааа – гледайки предната гума на мотора на 3-4 педи от лицето си. С най дружелюбния тон изръсвам – „Бе казаха ми, че натам е Пловдив”. Човека се усвести и вика, бе то че е натам натам е, ама оттук трудно ще минеш. Канала беше около 40 санта широк и 2 метра дълбок. Та майсторите се порадваха на кумична картинка. Моторист се опитва да обърне натоварен мотор между два канала и една стена на къща без да го изстърве. Върнах се към калта, посочиха ми откъде да мина и ударих направо през един насип с пръст, скоро се озовах на познатото разклонение с дъската на която пише „За София”.
