вторник, 21 юли 2009 г.

Прозренията на професионалиста.


Във всяка снимка винаги има двама души – фотографът и зрителят.
Ансел Адамс


Часовете по фотография трябва да бъдат включени в учебната програма на всяко учебно заведение, защото тя те кара да виждаш, а не само да гледаш.
Сюзан Зонтаг


Най-доброто варио са твоите крака.
Ман Рей

Казват, че добрата оптика била всичко. Не е така. Да се прицелваш със снайпер и с фотоснайпер са два противоположни начина на мислене.
Юрий Кондратенко


Снимката е тайна на тайните. Колкото повече ти разказва, толкова по-малко знаеш.
Даян Арбус


Не ме интересува предмета на фотографията. Не ме интересува какво следва, щом снимката попадне в обектива. В крайна сметка ловците не са и готвачи.
Анри Картие-Бресон

Когато си купиш „Никон”, не ставаш автоматично фотограф. Ставаш собственик на „Никон”.
неизвестен автор


По-добре една картина, отколкото хиляда думи.
Китайска поговорка


В живота има моменти на удоволствие и житие пълно със затруднения. Във фотографията има момент на затруднение и живот пълен с удоволствия.
Тони Бен


Обектите трябва да бъдат така подредени, че от положението си да разказват своята история.
Гьоте


Трябва много въображение за да станеш добър фотограф. Всичко е толкова обикновено, но трябва дълго да гледаш преди да започнеш да го виждаш.
Дейвид Бейли



Сиви или поукрасени със сенки, призрачни, избелели – това не са просто семейни портрети. В тях е запечатано вълнуващото присъствие на един отминал живот, спрял във времето, изтръгнат от властта на съдбата, и то не благодарение на изкуството, а с помощта на един безстрастен механизъм.
Андре Базен


Магията на фотографията е метафизична. Това, което виждаме в снимките не е това, което сме видели докато снимаме. Фотографията е една добре организирана визуална лъжа.
Терънс Донован

Не можеш да разчиташ на очите си, ако въображението ти не е на фокус.
Марк Твен


Веднъж щом фотографията влезе в кръвта ти, се превръща в зараза.
Ман Рей
П.С. Снимките в публикацията са примерни и взети от интернет.

Рецепта за лов на мълнии

За да направим хубава снимка на мълния са ни необходими няколко неща:

1. Фотоапарат

2. Статив

3. Добро укритие­­

4. Нощ

5. Гръмотевична буря.

….и така, да караме подред:

Какъв фотоапарат да използваме ?

Фотоапаратът може да бъде филмов (мразя думата „аналогов”) или цифров. И в двата случая той трябва да има ръчно нагласяване на експозиционните параметри (скорост и бленда) и възможност за ръчно фокусиране. „Умни сапунерки”, които работят само в програмен режим са крайно неподходящи за целта.

Какъв да бъде стативът?

Колкото по-масивен и стабилен, толкова по-добре.

Къде да се скрием ?

Наи-добре е да снимаме, намирайки се в жилищна сграда или друга масивна постройка, която е защитена при пряко попадение ма мълния и дава добро укритие от дъжда. Фотоапаратът може да бъде поставен на балкона или до отворен прозорец.

През кое време на денонощието да снимаме?

Наи-добре през нощта. Така мълнията ще се открои добре на фона на тъмното небе.

Как да снимаме?

Когато около нас се разрази гръмотевична буря, трабва да изберам подходяща позиция за снимане и да разпънем статива. Ако не разполагаме със статив може да сложим фотоапарата върху устойчива равна повърхност и да го наклоним нагоре или надолу поставяйки подходящи предмети под него. Обикновено гръмотевичните бури са съпроводени от дъжд. Естествено, никой не би помислил да сложи фотоапарата си директно под дъжда, но при наличие на силен вятър е възможно отделни капки да попаднат върху техниката. В този случай ще е уместно да си направим калъфче от найлонов плик с изрязан отвор за обектива. Добре е да ползваме сенник, който ще намали вероятността от попадане на водни пръски върху оптиката. Освен защита от дъжд, мястото, от което снимаме трабва да ни дава и добър обзор. За целта е най-подходящ балконът на жилището, в което се намираме. Желателно е да следим в кадъра да не попадат парапети, простори, антени, кабели и др. предмети, които могат да развалят композицията на снимката. Трабва да сме много внимателни и с близкоразположените източници на светлина, които светят директно в обектива (пак напомням за сенника фиг. 1). Така ще избегнем нежелани ефекти като на фиг.2. Тук трябва да спомена, че оптиката на фотоапарата трябва да бъде идеално чиста.



Когато подготовката е завършена, трябва да преценим къде най-често проблясват светкавици и да насочим фотоапарата натам, като се съобразяваме и с композицията на кадъра. Не желая да давам съвети за това как да бъде композирана снимката, това всеки трябва да реши според собствения си авторски замисъл. Рядко се случва мълнията да попадне точно там, където бихме желали. Поради това е за предпочитане да се снимат по-общи планове и при необходимост да се ползва само част от изображението.

Най-често светкавици се снимат на фона на нощен градски изглед и поради тази причина трябва да подходим много прецизно към избора на експозиционни параметри (скорост и диафрагма). Мълнията е явление, което протича за много кратко време (около 1/30 сек), затова е практически невъзможно да я заснемем разчитайки на бързата си реакция. Най-добре е да снимаме по тъй-наречения „отворен метод“ - затворът на фотоапарата трябва да остане отворен дълго време, с надеждата някоя светкавица да се „нарисува“ сама. Времето, за което е отворен затворът не се явява определящо за яркостта на мълнията в получения кадър, тя зависи само от диафрагмата, а времето за експониране е продължителността на самата мълния. Как точно да процедираме ? За правилно експониране на мълния със средна сила е необходима диафрагма в диапазона 5.6 - 8.0 при 100ASA чувсвителност, съответно за 50ASA диафрагмата ще бъде 4.0 – 5.6, а за 200 АSA 8.0 – 11.0. Когато мълниите са твърде силни или съвсем наблизо, е целесъобразно да затворим диафрагмата до стойнисти 11.0 – 16.0 (за 100ASA), в противен случай рискуваме да получим почти бяло небе на снимката (фиг. 3). Остава да определим другият експозиционен параметър – скоростта на затвора. Както вече споменах, мълнии най-често се снимат в контекста на нощен градски пейзаж. Ако затворът е отворен твърде кратко време, то сградите и улиците на преден план няма да се проработят добре, т.е. ще бъдат недоекспонирани. При много дълги еспонации пък ще се получи обратния ефект – предният план ще е твърде светъл. От практиката е установено, ча най-добрата комбинация е 15-20 секунди при дифрагми 5.6-8.0 (за 100ASA). Тези стойности са валидни, когато за преден план ползваме обикновен жилищен квартал и мълниите са със средна сила. Обикновено центрелните части на големите градове са силно осветени нощем, тогава е редно да намалим времето за експониране до 5-10 сек. Ако снимаме далеч от населени места, където практически липсват източници на изкуствено осветление, можем да отворим затвора за много дълго време, например няколко минути. Така ще можем да „уловим“ много мълнии в един кадър. Твърде често гръмотевичните бури са съпроводени от много силен дъжд. Тогава е по-добре да се откажем да снимаме, тъй като през плътната оптична преграда, която създава дъждът мълнията ще е практически незабележима (фиг. 4).

(кликни върху снимката за пълен размер



В обобщение: за да се експонира правилно мълнията, в повечето случаи е необходима диафрагма 5,6 – 8.0, а с времето за експониране (скоростта на затвора) определяме до каква степен да се разработи предният план на кадъра (обикновено 15-20 сек.). Тези данни са за 100ASA.Снимката на фиг. 5 е направена точно с гореспоменатите параметри.


(кликни върху снимката за пълен размер



Ако прибегнем до много дълги времена за експониране е добре да сме оборудвани с филмов фотоапарат или DSLR. При компактните дигитални фотоапарати удължаването на експонацията води до недопустимо високи нива на цветния шум или драстично редуциране на да детайлността в изображението. Тук трябва да отбележа, че при повечето съвременни фотоапарати скоростите на затвора са лимитирани до 30 сек., а при механичните модели до 1 сек. В тези случаи трябва да поставим скорост „B” (bulb) и да управляваме затвора ръчно, посредством механично жило или дистанционно управлвние*. Ако експонацията е в рамките на 30 сек.(при електронните затвори) е много удобно вместо дистанционно управление да ползваме самоснимачката.

Не на последно място стои въпросът с фокусирането в тъмнината. Решението е много просто – постявяме обектива на безкрайност, като предварително сме изключили афтофокуса (там където го има).
П.С. Снимките в публикацията са примерни и взети от интернет.

Правило на третините

Едно основно правило, което спазвам. Използването му помага много при създаването на добре балансирани и ефектни снимки. Особено при пейзажната фотография.

"Правилото на третините" всъщност не нищо друго, освен опростяване на "Златното сечение". В основата на философията на това правило е избягване на симетричната композиция, която обикновено е твърде скучна, защото изгледа е центриран. Връзката със "Златното сечение" са четирите възможни пресичания на разделящите линии (виж примерите на излюстрации А и В).
За да се противопоставите на симетрита с "Правилото на третините" може да се следват две концепции:
Първо може да разделите изгледа на характерните части, които покриват 1:3 и 2:3 от размера на кадъра (от тук идват забележките "защо хоризонта е по средата на кадъра").


-->














Второто възможно приложение е да се опрете директно на пресечните точки на "Златното сечение". Например нека предположим, че пред нас е пейзаж, който е доста симпатичен но му липства главен обект или интересна геометрична структура. В резултат на това снимката ще се получи скучна. И така, какво може да направим ? Опитайте да откриете обект, ойто осигурява контраст с иначе "монотонното" обкръжение и го поставете в една от тези четири пресечни точки. Този обект ще бъде като котва, която привлича първия поглед и подтиква едно бъдещо разглеждане на снимката.
П.С. Снимките в публикацията са примерни и взети от интернет.


сряда, 15 юли 2009 г.

Мото разходка до Старосел - митичен комплекс

Това се случи в лето господне 2008-о, у дата 16-ти девети месец.
Надявам се, че разказа в картинки ще припомни хубавите спомени на тези, които са посещавали мястото, а тези които не са ще накара да го направят. Наистина си заслужава! Аз го посетих за първи път. Въпреки, че е близо до Пловдив и от няколко години се каня. А и един от най-добрите ми приятели има къща в това село. Сега обаче не беше там и се наложи често да ползвам жокера "помощ от приятел", за да ме опъти. Тук няма снимки, защото се опитвах да намеря пътя и не ми беше до снимане. Да, ама нещо не се получи. Та звъня на моя човек и разпитвам откъде да мина. Човека вика: -Мини през центъра и хващай нагоре! - Бе какъв център, тука няма център - само черни пътища, камиони, багери и огромни ями. Нещо копаят. Всичко е разкопано, няма и път. Стигнах до някаква дъска, на която пише „За София” и сочи към една черна камениста улица. По нея минават разни големи тирове. ( Е гати, незнаех, че съвременните тирове могат да минават по такива терени и то с ремаркета – това е достойно за офроуд. Имам си бегла представа от цените на резервните части и хич не завиждам на собствениците им)
- Абе не е вярно - вика моя човек от другата страна на мобилната слушалка. Къде си се натресъл, центъра е целия асфалтиран.
– Ъ? Ебаси! Ама в тва село няма асфалт бе!
- Абе ей, ти сигурен ли си че си в село Старосел? -???
- Миии, така пишеше на табелата.
– Хмм... Ми незнам приятелю, немога да ти помогна от тук. Питай някой!
Бе то хубаво, ама тука жива душа не се мярка. Намирам един старец да куцука по „пътя”. И питам. За мой „късмет” се оказва полу глух и на въпроса – „Къде се намира Гробницата?” ме изпрати директно в гробищата. Сега се чудя – може и да си беше наред човека, ама като ме видя с тоя мотор и екипиран като за война може и да си помисли, че нацистите отново пристигат и се готвят да нападнат Полша. За късмет попаднах на друг старец и той ме опъти. Древния комплекс се намира на няколко километра от селото. Подминавам асфалтирания паркинг и стъпвам на земния, който е доста разкалян от дъжда - по скоро омекал. Състои се предимно от пясък. Ми то хубаво, ама сега как да си подпра „коня”. И решавам - гаааас, след мене хвърчи пясък и пръст, а аз се паркирам директно пред касата на комплекса. На половин метър от смаяния поглед на жената вътре. Още преди да съм свалил каската започвам да ломотя и да разпитвам. А тя все така учудено ми отговаря, че:
- Ми да, може да оставиш мотора тук. И нали съм си нахален оставям го, така че почти препречва касата. И без това хората не са се изтрепали да идват – само аз съм. По-късно разбрах причината. Оказва се, че не само аз съм тарикат, жената ми таксува вход, въпреки че комплекса е затворен за ремонт и любезно ми разказва за него. Връчва ми билетче и ми казва да го пазя за входа към гробницата. Комплекса е разделен на 2. В долната част има открити старинни колни и предмети от военния бит, а горе и на около километар по патя се намира хълма със светилището и гробницата. Но стига съм писал, че ви омръзна да четете. Сменям жанра на разказ в картинки.
Майтап бе, има още за четене!



Ето ги и колоните на храма, били са срутени от времето, но са събрани от археолозите в оригиналния им вид.



Малко история!


Предмети открити в храма!
















Светилището отвън



Я, зиненада!


Бре... Оглеждам се, подозрително. Имам усещането, че братската съвецка армия си е устроила гарнизонче в околността. Изглежда пусто! Но въпреки това оставам нащрек и продължавам да снимам интересната находка. Няколко тона недвижимо имущество със собствен чар. Тук експедицията на доктор Китов е държала инвентара си.
Непукист, седи си в храсталака на препек.



Безразличен поглед на ветеран от войните.


И от неговата гледна точка


Красиво е!


На километър вдясно се намира Пейчова могила с гробницата. След малко сме там!
Оставям спътника си да си почине, на шарена сянка до паркинга. Нагоре не се минавало, има бариера.



Всъщност след 100 крачки размислих. То бива бива туризъм ама жегата и умората си казаха думата. Аз да не съм коза?! Айде де. Забранено било, няква бариера ще ми се опре - за пореден път се радвам, че карам ендуро.

Хълма със светилището. Доколкото разбрах, тук е бил положен разчленения труп на представител на тракийската аристокрация и последовател на Орфей. Странен начин за отдаване на поклон към мъртвите. Насичат те на 3 като мертек и те разхвърлят по поляната. Пък може и да не е точно уважение – шефа си е шеф докато пукне. После можеш да му го върнеш за всички неплатени надници осигуровки, прецакани отпуски и лошо отношение. Светилището е използвано и за жертвоприношения. Заколвали жертвеното животно в най-високата точка и после жретците внимателно наблюдавайки стчащата се кръв, предсказвали бъдещето на владетеля и на неговия народ.




Боже каква гледка!





Няколко снимки за спомен!


Аман от противни туристи. Пък тоя е особено противен, щото е и моторист.
- Ама кво прави бе? Що търчи така напред назад по хълма?
– Снима се бе, виж сложил си е апарата на статив и сам се снима. Ето сега го наглася и тича нагоре. Навремето имаше едно детско предаване по БНТ, как беше... ааа да „Бързи, смели, сръчни”
- Бее, всеки луд с номера си!



Виж го, как идиотски се хили - ще кажеш че е влязъл в женската баня!



Офф изморих се! След малко пак. Гледката наистина е неописуема. Уцелих ясен и слунчев ден, с переста облачност, вече беше към 16:00. Светлината не падаше вертикално и момента беше идеален за снимки. Немога да се нарадвам, снимам като невидял. А въздуха е страхотен! – „Дишай с пълни гърди сега ти е паднало!”
Ъъъъ, това беше един от гласовете в главата ми. Странно, този отдавна не го бях чувал!

Я виж ти, още един ветеран се е скрил в шубрака.


Входа на гробницата!




А? Ама..? „Затворено за ремон! Вход забранен!”
Има каса но е затворена.
- И аз сега на кой да си дам билетчето? (Това е момента, в който лирическия герой осъзнава как се е метнал като си е платил на любезната госпожа в началото на комплекса) Всъщност изобщо не ми пука за това, само дето немога да разгледам гробницата. Нищо, така пак ще имам повод да дойда. Пък и гледката е невероятна, ще обиколя могилата и ще поснимам.

Тук започва „крепидата” впечатляваща ограда с дължина 241 метра и запазена височина до 3 метра.





„Храмът с размерите си, планово и пространствено решение е най-величественият в тракийските земи. В него е погребан божествен владетел, може би самият Ситалк. Внушителното съоръжение, за което са употребени над 4000 големи дялани блокове е по силите само на могъщ, велик и влиятелен цар.” Жената на входа ми разказа ,че са пренасяли каменните блокове тук от 100 километра.





„На 30-тина метра западно от свещеното място е иззидано съоръжение с елипсовидна основа. Отвътре то е измазано с качествен водоустойчив хоросан и е с вместимост 6 тона.. " Хоросана наистина е доста добре запазен.
"Във вътрешността са намери парчета от съдове за пиене, чаши и кани. Както и цедилка. Тракийското вино е било гъсто и непочистено от семки и гроздови зърна, затова е трябвало да се прецежда. Този факт навежда на мисълта, че това е винарна. Релегиозните церемонии и извършваните в храма орфически мистерии са свързани с пиене на вино. Всеки погребален ритуал се съпровождал с тридневни тържества, които също не минавали без употреба на свещенната течност. Тези обстоятелства и това, че районат се е славел и се слави с хилядите декари първокласни лозя, потвърждават хипотезата, че храмът на Ситалк и околните скални светилища могат да се отъждествяват с древното светилище на Дионис. Което историци и археолози търсят безуспешно повече от 150 години."
Автор: д-р Г.Китов





Изглед зад гробницата.






Мястото е страхотно. Наоколо сякаш витае мистичното. Не вярвам в подобни неща попринцип, но сякаш горе имаше някаква тайнствена сила. Почувствах се странно.





Осъзнаваш, че съвременната цивилизация не е нищо особено и си една малка прашина от пясъка на плажа. Някъде сред милиони други прашинки, донесени от морето на миналото, като спомен за отлетели времена. Най-малкото минава ти през ума, че топлата вода отдавна е открита. Особено докато седиш пред огромната 5 тонна плъзгаща се каменна врата. С изсечени от камък гравюри, имитация на метални планки с нитове. Хората са познавали крепежните изделия още преди 2600 години. :o Така че, не гледайте на новата си алуминиева дограма с такова възхищение – нищо ново под слънцето. А и каменната е доста по-здрава. :lol: Май ме понапече слънцето, та реших да поемам наобратно по живописния път.



Паметта на апарата свърши, щракнал бях 340 снимки, а имаше още доста за снимане. (Все се заричам да си купя по-голяма карта).






Няколко снимки с верния другар!



- Я виж! Пак тоя шантавия, търчи напред-назад по пътя.



Ха виж го! Тоя път май не успя. Беше се засилил, но апарата щракна по-рано.



- Лелеее, чу ли го какво каза? Тая псувня не бях я чувал.
- Бе и ти да търчиш по баира с тва дебело яке в 30 градуса жега и ще се научиш да благославяш!
На връщане по пътя към селото има чудесен хотелски комплекс на Винпрома с винарна. Мноого битова и готина обстановка. Спрях да разгледам. На големия паркинг нямаше пукнато место. Беше пълно с чужденци и бизнесмени в почивка. Ако обичате хубавото вино, почивката сред природата или голфа, тук е вашето кътче! Аз лично предпочитам първите две. Има и басеин.







На връщане взех, че открих така наречения център на селото. Асфалт нямаше, но имаше гигантски дупки в земята, големи багери, самосфали и фадроми. Питах едни строители, накъде да карам за Пловдив и те викат ми направо. Гледам направо, апокалиптична картина. Нещо като трасетата по които се вихри Травис Пастрана, но неговите изглеждат по-безопасни. А там няма и толкова багери, бетонни тръби, траверси и големи макари с кабели. Тръгвам аз, и се набълбуквам в една яка кал, днес ми върви да затъвам. Ама нали съм тиква, назад трудно - давай напред. Излязох от калта и тъкмо се изправям на мотора, включвам втора и Дупкаааааа... Спирам на 30 см от ямата, а отдолу се подава една жълта каска и едно същество ме гледа ококорено като кенгуру със запек. (не съм ходил в Австралия, но аналогията мис е струва подходяща). Успява да каже само Ъ.а? Аааааааааааааааа – гледайки предната гума на мотора на 3-4 педи от лицето си. С най дружелюбния тон изръсвам – „Бе казаха ми, че натам е Пловдив”. Човека се усвести и вика, бе то че е натам натам е, ама оттук трудно ще минеш. Канала беше около 40 санта широк и 2 метра дълбок. Та майсторите се порадваха на кумична картинка. Моторист се опитва да обърне натоварен мотор между два канала и една стена на къща без да го изстърве. Върнах се към калта, посочиха ми откъде да мина и ударих направо през един насип с пръст, скоро се озовах на познатото разклонение с дъската на която пише „За София”.