"Правилото на третините" всъщност не нищо друго, освен опростяване на "Златното сечение". В основата на философията на това правило е избягване на симетричната композиция, която обикновено е твърде скучна, защото изгледа е центриран. Връзката със "Златното сечение" са четирите възможни пресичания на разделящите линии (виж примерите на излюстрации А и В).
За да се противопоставите на симетрита с "Правилото на третините" може да се следват две концепции:
Първо може да разделите изгледа на характерните части, които покриват 1:3 и 2:3 от размера на кадъра (от тук идват забележките "защо хоризонта е по средата на кадъра").
-->
Второто възможно приложение е да се опрете директно на пресечните точки на "Златното сечение". Например нека предположим, че пред нас е пейзаж, който е доста симпатичен но му липства главен обект или интересна геометрична структура. В резултат на това снимката ще се получи скучна. И така, какво може да направим ? Опитайте да откриете обект, ойто осигурява контраст с иначе "монотонното" обкръжение и го поставете в една от тези четири пресечни точки. Този обект ще бъде като котва, която привлича първия поглед и подтиква едно бъдещо разглеждане на снимката.
