1. Фотоапарат
2. Статив
3. Добро укритие
4. Нощ
5. Гръмотевична буря.
….и така, да караме подред:
Какъв фотоапарат да използваме ?
Фотоапаратът може да бъде филмов (мразя думата „аналогов”) или цифров. И в двата случая той трябва да има ръчно нагласяване на експозиционните параметри (скорост и бленда) и възможност за ръчно фокусиране. „Умни сапунерки”, които работят само в програмен режим са крайно неподходящи за целта.
Какъв да бъде стативът?
Колкото по-масивен и стабилен, толкова по-добре.
Къде да се скрием ?
Наи-добре е да снимаме, намирайки се в жилищна сграда или друга масивна постройка, която е защитена при пряко попадение ма мълния и дава добро укритие от дъжда. Фотоапаратът може да бъде поставен на балкона или до отворен прозорец.
През кое време на денонощието да снимаме?
Наи-добре през нощта. Така мълнията ще се открои добре на фона на тъмното небе.
Как да снимаме?
Когато около нас се разрази гръмотевична буря, трабва да изберам подходяща позиция за снимане и да разпънем статива. Ако не разполагаме със статив може да сложим фотоапарата върху устойчива равна повърхност и да го наклоним нагоре или надолу поставяйки подходящи предмети под него. Обикновено гръмотевичните бури са съпроводени от дъжд. Естествено, никой не би помислил да сложи фотоапарата си директно под дъжда, но при наличие на силен вятър е възможно отделни капки да попаднат върху техниката. В този случай ще е уместно да си направим калъфче от найлонов плик с изрязан отвор за обектива. Добре е да ползваме сенник, който ще намали вероятността от попадане на водни пръски върху оптиката. Освен защита от дъжд, мястото, от което снимаме трабва да ни дава и добър обзор. За целта е най-подходящ балконът на жилището, в което се намираме. Желателно е да следим в кадъра да не попадат парапети, простори, антени, кабели и др. предмети, които могат да развалят композицията на снимката. Трабва да сме много внимателни и с близкоразположените източници на светлина, които светят директно в обектива (пак напомням за сенника фиг. 1). Така ще избегнем нежелани ефекти като на фиг.2. Тук трябва да спомена, че оптиката на фотоапарата трябва да бъде идеално чиста.
Когато подготовката е завършена, трябва да преценим къде най-често проблясват светкавици и да насочим фотоапарата натам, като се съобразяваме и с композицията на кадъра. Не желая да давам съвети за това как да бъде композирана снимката, това всеки трябва да реши според собствения си авторски замисъл. Рядко се случва мълнията да попадне точно там, където бихме желали. Поради това е за предпочитане да се снимат по-общи планове и при необходимост да се ползва само част от изображението.
Най-често светкавици се снимат на фона на нощен градски изглед и поради тази причина трябва да подходим много прецизно към избора на експозиционни параметри (скорост и диафрагма). Мълнията е явление, което протича за много кратко време (около 1/30 сек), затова е практически невъзможно да я заснемем разчитайки на бързата си реакция. Най-добре е да снимаме по тъй-наречения „отворен метод“ - затворът на фотоапарата трябва да остане отворен дълго време, с надеждата някоя светкавица да се „нарисува“ сама. Времето, за което е отворен затворът не се явява определящо за яркостта на мълнията в получения кадър, тя зависи само от диафрагмата, а времето за експониране е продължителността на самата мълния. Как точно да процедираме ? За правилно експониране на мълния със средна сила е необходима диафрагма в диапазона 5.6 - 8.0 при 100ASA чувсвителност, съответно за 50ASA диафрагмата ще бъде 4.0 – 5.6, а за 200 АSA 8.0 – 11.0. Когато мълниите са твърде силни или съвсем наблизо, е целесъобразно да затворим диафрагмата до стойнисти 11.0 – 16.0 (за 100ASA), в противен случай рискуваме да получим почти бяло небе на снимката (фиг. 3). Остава да определим другият експозиционен параметър – скоростта на затвора. Както вече споменах, мълнии най-често се снимат в контекста на нощен градски пейзаж. Ако затворът е отворен твърде кратко време, то сградите и улиците на преден план няма да се проработят добре, т.е. ще бъдат недоекспонирани. При много дълги еспонации пък ще се получи обратния ефект – предният план ще е твърде светъл. От практиката е установено, ча най-добрата комбинация е 15-20 секунди при дифрагми 5.6-8.0 (за 100ASA). Тези стойности са валидни, когато за преден план ползваме обикновен жилищен квартал и мълниите са със средна сила. Обикновено центрелните части на големите градове са силно осветени нощем, тогава е редно да намалим времето за експониране до 5-10 сек. Ако снимаме далеч от населени места, където практически липсват източници на изкуствено осветление, можем да отворим затвора за много дълго време, например няколко минути. Така ще можем да „уловим“ много мълнии в един кадър. Твърде често гръмотевичните бури са съпроводени от много силен дъжд. Тогава е по-добре да се откажем да снимаме, тъй като през плътната оптична преграда, която създава дъждът мълнията ще е практически незабележима (фиг. 4).
(кликни върху снимката за пълен размер
В обобщение: за да се експонира правилно мълнията, в повечето случаи е необходима диафрагма 5,6 – 8.0, а с времето за експониране (скоростта на затвора) определяме до каква степен да се разработи предният план на кадъра (обикновено 15-20 сек.). Тези данни са за 100ASA.Снимката на фиг. 5 е направена точно с гореспоменатите параметри.
(кликни върху снимката за пълен размер
Ако прибегнем до много дълги времена за експониране е добре да сме оборудвани с филмов фотоапарат или DSLR. При компактните дигитални фотоапарати удължаването на експонацията води до недопустимо високи нива на цветния шум или драстично редуциране на да детайлността в изображението. Тук трябва да отбележа, че при повечето съвременни фотоапарати скоростите на затвора са лимитирани до 30 сек., а при механичните модели до 1 сек. В тези случаи трябва да поставим скорост „B” (bulb) и да управляваме затвора ръчно, посредством механично жило или дистанционно управлвние*. Ако експонацията е в рамките на 30 сек.(при електронните затвори) е много удобно вместо дистанционно управление да ползваме самоснимачката.
Не на последно място стои въпросът с фокусирането в тъмнината. Решението е много просто – постявяме обектива на безкрайност, като предварително сме изключили афтофокуса (там където го има).
П.С. Снимките в публикацията са примерни и взети от интернет.
